В предизборна кампания най-често въпросите са в бъдеще време: какво

 
В предизборна акция най-често въпросите са в бъдеще време: какво ще извършите, когато… Да върнем лентата обратно, какво към този момент направиха общинските съветници от коалиция „ Съединени за Пловдив “ в локалния парламент? Прочетете още
Това е доста значим въпрос. Малко хора знаят какво вършим ежедневно в Общинския съвет. Необичайно е за нас сега да виждаме по какъв начин всички претенденти приказват на ангро - по какъв начин ще оправят зелената система, по какъв начин ще бъде Пловдив по-зелен, по-добро място за живеене и така нататък А по какъв начин ще реализиран това? Такива планове се реализират с съответни решения, с съответни политики, които не се създават поради предизборна акция. Даже няма да загатвам несъмнено сполучливия мандат на заместител - кмета по спорт, юношески действия и обществени политики Георги Титюков, който благодарение на екипа си и с нашата поддръжка в Общинския съвет съумя да трансформира Пловдив в най-социалния град в България. Понеже чувам, че би трябвало да има доста паркове, които да се изградят и други да се поддържат, незабавно се сещам, че последният парк, който направихме в града и беше по предложение на Владимир Кисьов, ръководител на Вътрешна македонска революционна организация и общински консултант. Намира се зад стадион „ Ботев “ и сега се построява.

Сагата с пловдивските паркове е остаряла и всички са съгласни, че градът има потребност от още „ бели дробове “. Но основаването на нов парк минава през няколко стадия. Първо би трябвало да опазим съответния парцел да не се употребява за нещо друго. Това става като се защищава от промяната на предназначението му, тъй като в случай че е атрактивен, доста постоянно се вършат опити, посредством редица административни хватки да се употребява за нещо друго. Това са едни тежки борби, които вървят през годините. Следващата стъпка е да се направи предложение за проектирането и финансирането на плана, до момента в който не забележим, че е почнала в действителност работата по основаването на нова зелена повърхност, нов парк, не можем да кажем, че работата е свършена.

Изключително тежка борба водихме за парка в регион Западен, където и районният кмет, и администрацията дълги години се чудеха дали така наречен Гарнизонна фурна да остане, общината да влага в нея и там да стане Център за модерно изкуство. Тази постройка беше рискова и ние бяхме решили тя да бъде отстранена. Имахме сериозен проблем, че Общинският съвет към този момент беше дал своя вот 300 хиляди лв. за премахването постройката. Една част от днешните „ демократи “ се опитваха да ни убедят, че с тези 300 хиляди лв. можем да оправим постройките и да ги превърнем в арт център. Естествено, това нямаше как  да стане, тъй като за нищо нямаше да стигнат, с цел да бъде най – към този момент постройката безвредна. Проведоха се три или четири публични разисквания, на които съм бил и съм убеждавал хората, че там арт център няма по какъв начин да стане и е добре да се направи парк. Когато те поканиха и експерти, зададох въпроса: „ Кой ще носи отговорност, в случай че център въпреки всичко се направи и след това падне по някаква причина? ”. Накрая взехме решение теренът да се трансформира в парк. Осигурихме средства, които смятахме, че ще стигнат. Не ние обаче избирахме реализатор на плана. В последна сметка, този парк, осъществен в ръководството на ГЕРБ, коства тройно повече от другите паркове.

Като общински консултант, мога да кажа че през последните два мандата съм направил оферти за доста съответни обекти, където би трябвало да се оправят тротоарите. По квартали и по улици. Основната цел в политика на ВМРО-БНД, „ Кауза България “ и Земеделски съюз “Александър Стамболийски “ е зелените площи да бъдат придобивани от общината, с цел да няма подозрения, че персонално ние или покровителствани от някои компании желаят да ги закупят. Ние сме внесли за разискване в Общинския съвет над 140 парцела и сме дали пълномощие на кмета да договаря със притежателите за метода, по който Общината да ги придобие и дали това е въобще е допустимо. Тези площи, които ние сме пуснали за придобиване, ги има в Общия организационен проект -  като парцели,  като зелени площи.

30% от тези парцели са държавна благосъстоятелност - те най-лесно могат да станат общински без Общината да даде нито един лев. За страдание, постоянно изпускаме момента да създадем подмяна с страната - случвало се е държавни компании и институции да молят ние да отчуждаваме или да и предоставим един или различен терен, необходим за значимите стратегически обекти, които би трябвало да осъществят. 30-те %, за които приказвам, са към 70-80 декара, водят се зелени площи. Ние можем да ги превърнем в нова паркова среда, без да дадем нито един лев за придобиване. По време на договарянията за придобиване на терени, доста постоянно споделяме на притежателя, че той не може да направи нищо друго по тях, с изключение на да бъдат зелени площи. Тогава се договаря и за цената за закупуване от страната на Община Пловдив. Нали разбирате, в случай че разбираем на един човек, че той не може да прави безусловно нищо по този парцел в бъдещето и ние сме твърди, да няма такава опция, той би бил податлив да се раздели с него, с цел да можем ние да го превърнем в нова паркова среда.

Друг път се случва фирма-строител да има много парцели в града. Често компаниите имат проблеми с инфраструктура, когато си уреждат връзките с Община Пловдив. Общината може да им реши проблемите, а в подмяна те могат да ни дадат терен за озеленяване, в случай че имат подобен. Начини има доста, въпросът е да се договаря за това. Много сътрудници съветници, нарекли се „ зелени “, непрекъснато приказват за зелени площи, тротоари и паркове, само че нямат нито едно предложение в този мандат. Когато ние имаме такива оферти, те гласоподават доста постоянно срещу. За другите от сглобката,дори не желая да разясня – те постоянно гласоподават по своя си логичност, в множеството случаи е в контраст на гражданските ползи. През годините сме давали и други положителни решения, само че постоянно бяха отхвърляни.
Да поговорим за трафика, транспортния безпорядък, предложенията и питанията на публичните съветници в този мандат.
Тази тематика се трансформира в най-важна за Пловдив. Големият проблем с трафика идва от инфраструктурата, която е построена в Пловдив. Пътна инфраструктура, планувана за 300-400 хиляди поданици, която съгласно мнението на редица специалисти, трудно  може да издържи, когато станат 600 хиляди. В Пловдив всекидневно присътстват 520-530 хиляди души и броят им нараства. Другият проблем е, че всеки желае да си употребява автомобила, тъй като градският превоз е неефикасен - това е елементарното пояснение за какво се получава този призрачен трафик.

Трябва да стартира поетапно пререгистриране на всички коли, които не са с пловдивски номера. За да употребяват инфраструктурата на града, да бъдат регистрирани в Пловдив и да заплащат тук налози. В момента повече от половина коли не са регистрирани в Пловдив и заплащат налози на друго място, а пловдивският поданик харчи за основаването на паркоместа и инфраструктура за тях.

За трафика, ние имахме едно предложение за пробива под Водната палата. Първо всички партии ни поддържаха. Когато взехме решение на Общинския съвет да се направи пробивът, изненадващо за нас сътрудниците от ГЕРБ се обърнаха на 180 градуса в своята първична позиция. Дойдоха няколко жители, живеещи до Водната палата, които си мислеха, че този пробив ще заплаши техните жилища. Прекратихме всичко, преди да чуем експертите за реализацията на плана - с болшинство от ГЕРБ и „ Демократична България “.

Едно относително просто решение за трафика, нещо, което сме правили преди години: на основни дати - като 15 септември да вземем за пример, когато знаем, че може да има тотални тапи, изисквахме от КАТ да контролират придвижването на няколко основни кръстовища. Това може да се направи да е всекидневно, в пиковите часове, само че страната би трябвало да отпусне на КАТ Пловдив, спомагателен щат за моторизирани патрули. Това е елементарен, само че ефикасен метод, действителен в цяла Европа, с изключение на модерните технологии за контролиране на трафика, които можем да въведем ситуационно, не чакайки, неразбираемо по кое време да решим въпроса генерално.Чуват се отзиви, че високата цена на Синята зона може да помогне центърът да се разтовари от трафик и паркирани коли. За това ще мислим, когато имаме опция за напредване в центъра, т.е. когато възстановим публичния превоз в Пловдив. Когато на него може да се разчита, тъй като няма различен град, където той да стопира в 9 вечерта, би трябвало да бъде най-малко до среднощ и то не от каприз – от дълго време не сме в соца, когато бяхме строени пред тв приемника за „ Лека нощ, деца ”. Вярвам, че значително ще се усъвършенства работата на градския превоз, когато стане отново общинска услуга. А паркингите в периферията на центъра би трябвало да бъдат общински. Има няколко подобаващи терена за създаване на многоетажни паркинги. Някои сътрудници имат безумни хрумвания, като да се затвори напълно придвижването в необятния център. Това, несъмнено, няма по какъв начин да стане. Но можем да помислим по какъв начин да дадем приоритет на някои места достъп да имат единствено инвалиди и трудноподвижни жители.

Стефан Послийски е два мандата общински консултант от Вътрешна македонска революционна организация. През това време персонално е направил над 150 оферти в Общинския съвет за по-добър живот на пловдивчани. В момента е претендент за общински консултант от коалиция “Съединени за Пловдив ”. За него можете да гласувате с номер 68 и преференция 107.

Купуването и продаването на гласове е закононарушение.